Във клонките крехки на нашто дръвче,
гнезденце си спряташе птиченце малко
и леко размърдвайки всяко цветче,
гнездеше и пееше сладко.
Излиташе бързо нанякъде то,
кръжеше, кръжеше по двора.
Навярно си търсеше нещичко то
или пък отнейде да зърне опора.
Събираше съчки със мъничко кал
и после се връщаше ловко.
Дали не довършваше нещичко там,
следях аз понякога зорко.
И ей на - не мина и месец дори,
надникнах през многото клони.
И погледът мой в тоз миг откри
излюпени пиленца голи...
Разперила майка им свойте крила
ги пазеше като орлица.
И сякаш ме питаше "Що си дошла/
сега тук аз съм царица?"
Оттеглих се бавничко аз във захлас
и малко поседнах на двора...
Намери си птичето своето Аз,
намери си свойта опора.
© Силвия Рашева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »