Хората не се променят - знаеш.
Нито по презумпция, ни всякак.
Кучето и без кервани лае -
стига му, че пътя си пресякъл.
И вълкът е благ по хипотеза.
Има си наум (и зъб!) да къса.
И не му минават често тези
мисли козината да излъска.
Хората не се променят. Факт е.
И Земята с прът не се повдига.
Пълна лудост - с колене и лакти
да отгледаш сред пустиня риган
и фенер да са ти рой светулки,
да излизаш жив след всяка обич,
свикнала до кокала да брули.
Смяташ ли, че люби робски робът?!
Хората се движат, запомни го.
И се учат риба да ловуват.
По презумпция това им стига.
Толкова, че, факт е, да си струват!
© Дарина Дечева Всички права запазени