Търся я от онези години,
с чистотата на визията си.
Сякаш в мен експлодират
позабравени мислите...
И чаровно земният свят
ме зарежда с енергия
и разчупва... странния лед.
Става картинна галерия,
с живописен маршрут -
удоволствие на дете,
разглобило играчка...
Става пророк душата ми,
с живостта на цвят,
възражда светлината,
опорна точка в моя свят.
© Мариола Томова Всички права запазени
Хубав стих Мариола!