По мотиви на Смирненски
Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца.
Във гърдите ни кипнала злоба
безпардонно химери громи,
разрушава със ярост на роба
съградени от пясък мечти.
За каква ми трагичност говориш?
То, трагичното, не е във мен
и неволи във радост да сториш -
пак животът държи те във плен
на световните вечни заблуди,
на помръкнала младост деня -
де царуват несгодите луди
и порочен загива светът…
16.11.2009
© Христо Оджаков Всички права запазени