21.04.2018 г., 9:20 ч.

Опус №6 Метафора 

  Поезия » Свободен стих, Друга
5.0 (2)
892 0 0
Стихът превръща те в метафора,
на която даваш душата си.
В замяна от нея вземаш си
страстта на думите, чийто атоми
просто събличат те до любов...
© Ванко Българионъ Николов©° ®•Ⓥ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Предложения
  • Изморих се да бъда основа, изморих се да нося сама тази тежест. Да нямам опора. Да тежи, да боли, да...
  • топло е... когато те чувам; когато протягаш към мен цветове; ярко е... и мисли целуват ......
  • От толкова отрова, все на глътки, които му се пишеха на сметката, Ромео се пропи, и хвана пътя, прес...

Още произведения »