По тънката нишка на липсата
пъпли уверено мрак парцалив.
Опъната струна дере тишината
с ням заглушителен вик.
В прозореца крив самотно виси
отхапано късче нощно небе.
Една по една чезнат звезди,
като огъня, гаснещ без теб…
© Ласка Александрова Всички права запазени