ОРГАНИЧНА АЛХИМИЯ
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара!
С надежда да сторя вълшебство-
ръждата в мен злато да стане,
аз цял живот пробвам рецепти
и смесвам от всичко в казана.
Какво ли не пускам във него!
Е, той ми го връща във пара,
в която топя се от жега
на мойта си, женската скара.
Начесто пресичам бульона
и мисля да хвана Балкана,
но бърша чело и отново
догоре напълвам казана.
Пак смесвам меда със отрова
и все преоткривам с черпака
прастарата формула нова:
„Не спирай! Не слагай капака!“
Мадрид, 2006 г.
© Петя Божилова Всички права запазени