Сънят отново ме върна при тебе -
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота.
Вълните отровиха сърцето ми,
пясъкът те създаде отново в очите ми
и заболя.
Ти безмълвен гледаше сълзите ми
и единствен чуваше,
че всяка шепти името ти,
единствен виждаше ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация