17.09.2014 г., 9:45 ч.

Орис 

  Поезия
924 0 15

   

 

 

 

Ще те достигна ли, не знам.

Тъй дълго в себе си те търсих. 

Откривах те, но бях не там

и звезден прах не ни поръси.

 

И няма среща, няма как,

щом аз и ти не бяхме цяло.

Ти беше в мен, аз в тебе бях -

на две строшено огледало.

 

Ех... радвам се на ориста

да бъдем с теб луна и слънце -

така в любовната игра

във вечността все ще се търсим.

 

   

   

 

 

 

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ ВИ!
  • Истинската любов е невъзможната! Поздравления!
  • Поздравление!
  • "Ех... радвам се на ориста
    да бъдем с теб луна и слънце -
    така в любовната игра
    във вечността все ще се търсим."
    Това много ми хареса. Поздрави!
  • Нежно!...
  • Красиво поетично бисерче, посветено
    на непобедимата магия на любовта!
    Поздрави и от мен, Ена!
  • Навярно ориста на вечната любов е да остане несподелена!Много изящен ,нежен стих!Браво, Ена!
  • Много, много нежно! Браво ти!!!
  • Еми това си е направо хармония. Другото го остави на Бони и Клайд.
    Поздрав!
  • Най - сладко е тогава ...
  • Хареса ми,Ена,много!
  • "Ех...радвам се на ориста
    да бъдем с теб луна и слънце -
    така в любовната игра
    във вечността все ще се търсим."

    Мила Ена,важно е че радостта тържествува и пред вас се очертава бъдеще, а няма край.
    Нима целият ни стремеж не е към безкрайното?
    Накара ме да се замисля над прекрасното ти стихотворение.
    Поздрав от цялата ми душа!
  • нещо като магнита, Ена...
    ще се привличате, в което няма нищо лошо!!!
    поздравления за идеята и изпълнението!
  • Благодаря ти, Мисана, сърдечно!
  • Кратък, но изящен стих. Носталгия облечена в конкретност и в алегория.
    Красив финал.

    За мен - отлично изпълнение на тема: вечното преследване и търсене на любовта, припознавана в частите на строшената надве "ин-ян" монада.

    Поздравление и сърдечен поздрав!: Мисана
Предложения
: ??:??