Ена
495 резултата
309
3
415
2
2
Надежда дошла е в живота нелесен.
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...
Сърцата напъпили са с обич и зов.
И виното зрее, сбъдващо-есенно,
страсти-пожарища и внезапна любов.
Наливаме радост в искрящи бокали - ...
896
2
6
Отново небето е снежно и бяло,
и преспите се прегръщат с млади ели.
Земята, стаена под нежни кристали,
предизгревно свети в диамантни дъги.
Отново надежда сред мрака проблясва. ...
и преспите се прегръщат с млади ели.
Земята, стаена под нежни кристали,
предизгревно свети в диамантни дъги.
Отново надежда сред мрака проблясва. ...
581
2
5
Нещата се повтарят
и век след век препускат.
Във времето ни спряло
не виждаме поуки.
От Егото велико ...
и век след век препускат.
Във времето ни спряло
не виждаме поуки.
От Егото велико ...
573
3
4
Посвещавам на Стефка Манева
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...
Камък ми е легнал, майчинко,
на сърце ми, на душа ми.
Камъкът - олово, майчинко,
огън, разтопена лава. ...
1349
4
19
Нарочно оставих стиха недовършен. Предоставям на прочелите да го довършат ( и в прекия, и в преносния смисъл ;) )
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...
Дните ми се щурат пощурели.
Пролетно запролети се вече.
Лудна Лудогорието с мене.
Слънцето слънчасало се стече. ...
1189
5
24
Изгарят ме желания необуздани,
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...
в мечтите ми намерили подслон
и в мислите ми - незарасли люти рани...
Пътувам векове към своя Дом.
Притеглят ме, недостижими, Световете ...
793
2
5
Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра. ...
917
3
13
Посвещавам на МНЧ, niku98, mimka.1, Venecia.1, ro6ka, Петър.1, Чочев 5, Nanio98, ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
Сребреят нашите коси -
поредното сме поколение...
А млади още сме души,
орисани тъй, по рождение. ...
1056
5
16
Посвещавам на авторите с клакьори.
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
Отдавна знам - не съм Голяма
ни поетеса, ни художник,
ни дарба имам музикална...
Обикновен човек съм, Боже. ...
2297
10
18
На моята осемгодишна внучка, чиито споделени впечатления, мисли, емоции облякох в стих.
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
Родината ми... си е моя!
Това е моята България!
Там ме обичат, там съм своя
и там сърцето си разтварям. ...
2784
9
45
Обичам те, мое искрящо вълшебство!
Жадувам белоснежните ти воали!
Душата ми ляга в преспите девствени
и пие дъгата на твойте кристали.
Обичам те, моя сияйна беззвучност! ...
Жадувам белоснежните ти воали!
Душата ми ляга в преспите девствени
и пие дъгата на твойте кристали.
Обичам те, моя сияйна беззвучност! ...
1961
8
24
Посветено
Красива мълния премина
през звездната ми тишина.
Изписа с огън твойто име
и с твоя образ в мен изгря. ...
Красива мълния премина
през звездната ми тишина.
Изписа с огън твойто име
и с твоя образ в мен изгря. ...
935
12
12
Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...
736
4
5
https://otkrovenia.com/bg/stihove/11711
"Че мъртви днес са моите родители
и брат не ще да имам вече никога.."
"Антигона", Софокъл
Какво да кажа днес... Че ме боли? ...
"Че мъртви днес са моите родители
и брат не ще да имам вече никога.."
"Антигона", Софокъл
Какво да кажа днес... Че ме боли? ...
1817
9
13
756
2
7
Защото те обичах грешно много,
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...
дари ми Бог от Свойта самота.
В душата ми запали Своя огън
и даде ми от Свойта светлина.
Сега от обичта ми си далеко, ...
1070
6
8
Закапаха последните лъчи,
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...
обрулени от есенния залез.
Жаравата утихнала се скри
под лунната пътека до безкрая.
Закапаха последните лъчи, ...
1638
6
12
и тази нощ сънувах
орловите гнезда
реката как бълбука
пътеките в нощта
горите пак сънувах ...
орловите гнезда
реката как бълбука
пътеките в нощта
горите пак сънувах ...
955
7
18
На Индже
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...
Не, защото аз го искам
Знам, трудно е да осъзнаваш,
че в Бога вярвал и в темели,
градил си и със всеки камък ...
847
1
6
948
1
5
1009
4
И днес се сбъдвам в утринно очакване
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи, ...
с надежда на задъхващ се вулкан,
за мъничко любов, искрица в кратера,
от скръб угаснал, векове мечтал.
И пак летя в лъчи изпепеляващи, ...
1038
2
11
едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...
740
9
Пустинята празнуваше в доволство.
Тя нямаше представа какво прави.
Бе цялата величие и гордост.
Наистина ли пролетта забрави?
Тя нямаше представа какво прави.
Бе цялата величие и гордост.
Наистина ли пролетта забрави?
705
5
Кихавицата спря внезапно.
Погледна тъжно тишината.
Хълцукна. Бе неадекватна.
Дали ще се освести някак?
Погледна тъжно тишината.
Хълцукна. Бе неадекватна.
Дали ще се освести някак?
637
1
Скуката се смееше в захлас.
Всички мислеха, че тя е луда.
Няма как да знаят, че у нас
малко прекалихме със "Мавруд"-а.
Всички мислеха, че тя е луда.
Няма как да знаят, че у нас
малко прекалихме със "Мавруд"-а.
642
5
Страховете ми отново нощем идват
и се втурват към съня ми неспокоен.
Заблудени ли са или са наивни?
Та нали тъгите ми ще ги прогонят!
и се втурват към съня ми неспокоен.
Заблудени ли са или са наивни?
Та нали тъгите ми ще ги прогонят!
752
7
Въздишката потъна в океана.
Събуди мидите и ги разплака.
Смути се, нежно сълзите погали
и стана перла, заблестяла в мрака.
Събуди мидите и ги разплака.
Смути се, нежно сълзите погали
и стана перла, заблестяла в мрака.
803
1
7
И нито дом се вижда, ни река, ни езеро,
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.
пустиня само, легнала на пътя мокър.
Завърнах се със спомен, а съм в замръзнал гейзер.
Дали ще позволи отново да го стопля?
.
789
6
В нощта ми зимна мълния влетя.
Свистеше с виолетов ореол.
Погледна ме. Заекна. И се спря.
Изчезна бързо. Май ме взе за трол.
Свистеше с виолетов ореол.
Погледна ме. Заекна. И се спря.
Изчезна бързо. Май ме взе за трол.
933
14
Морето се зарови в пясъка.
В най-тъмните си дълбини се сви.
Разбра ли някой, че бе плакало
с най-черните, най-тежките сълзи...
В най-тъмните си дълбини се сви.
Разбра ли някой, че бе плакало
с най-черните, най-тежките сълзи...
1067
16
Небето по котешки на кравайче се сви,
вторачено във земята впи зимна луна.
Тъгуваше ли за своите свидни звезди?
Може би... Както Земята за свойте деца.
вторачено във земята впи зимна луна.
Тъгуваше ли за своите свидни звезди?
Може би... Както Земята за свойте деца.
883
10
Гората разроши на вятъра гривата
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...
и хукна след него със всичките си дъги.
Дали като мен просто бяга от зимата
с надеждата пак онзи топъл дъжд да вали...
680
8
Разлистена река на пътя ми замръкна
и есенни светулки в очите ù видях.
Едва ли ме позна. Дочух я, че въздъхна.
Навярно ще ме чака до края на света.
и есенни светулки в очите ù видях.
Едва ли ме позна. Дочух я, че въздъхна.
Навярно ще ме чака до края на света.
753
1
7
Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.
907
1
13
Самотата се разплака. Дожаля ù.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.
Обеща ми, че след два дни ще си тръгне.
Тя не знае, че съм вино отлежало
и отдавна на съдбата си обръгнах.
821
10
In memoriam
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро ...
Когато зората с прощална целувка
Раздяла и среща бе сляла в едно,
А в синьото дъно на тъжния юли
Се люшна несвястното диво хоро ...
1111
12
БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ОТКРОВЕНЦИ,
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...
КОИТО С ТВОРБИТЕ СИ
ИЗПЪЛВАТ ДЕНЯ МИ С КРАСОТА!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Наметнал вместо бронята - надежда, ...
1225
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
