Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо...
Прегърнах те с ръце - въжета,
насилих те, за да си само с мен,
а ти не си отиде, явно мезонета
хареса ти, там беше приютен...
Съня вземах ти, всяка твоя нощ
е връщане към нещо първобитно.
Насън, наяве, като с остър нож ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация