Такава е наш'та орисия
да бъдем винаги от тия,
които винаги сме недоволни
и винаги не толкова свободни.
Макар, че дали сме премного
и винаги сме като лого
на този свят изпълнен с проблеми
сме винаги били, като емблеми
били сме като светъл лъч,
но пак пробиваме си трудно път.
Но знам, че някой ден съвсем обикновен
ще дойде Българския ден
в който всеки жив човек в този свят
ще ни познае като брат
и суперлативи ще валят
началото на кармата ще е обрат.
© Hristo Hristov Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей »