21.10.2012 г., 21:50 ч.

Още 

  Поезия » Философска
506 0 7

Животът е тръпка солена,

дрогираща всяка минута,

пулсира в издутата вена

и в мислите бясно се лута.

 

Животът ни дава по зрънце,

а взима с ръцете си алчни,

троши ежедневните грънци

с нозете на мигове прашни.

 

Животът е изгрев след залез

и крие в луните си тайни,

разказва ни истини стари

и ръси магии незнайни.

 

Живеем го сякаш наужким -

дали го живеем изобщо...

но знам, че когато се влюбя,

крещя със душата си: Още!!!

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??