Животът е тръпка солена,
дрогираща всяка минута,
пулсира в издутата вена
и в мислите бясно се лута.
Животът ни дава по зрънце,
а взима с ръцете си алчни,
троши ежедневните грънци
с нозете на мигове прашни.
Животът е изгрев след залез
и крие в луните си тайни,
разказва ни истини стари
и ръси магии незнайни.
Живеем го сякаш наужким -
дали го живеем изобщо...
но знам, че когато се влюбя,
крещя със душата си: Още!!!
© Михаил Цветански Всички права запазени