5.12.2017 г., 1:12 ч.

Още един на миналото в склада 

  Поезия » Философска
727 10 21
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек
пространството вибриращо потръпна.
От пясъчен часовник часове
между небето и земята се разпръснаха.
Денят прегърна залеза с любов
простил несвършеното и сгрешеното.
Макар дошъл за подвизи готов
умира тихо и без съжаление. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??