Толкова много те желая, 
че не знам какво да сторя, 
в мрачната и празна стая, 
нощем тихо ти говоря. 

Да, празна е, макар че си в нея, 
но обърнал си ми гръб, мълчиш, 
а аз те гледам, сълзи лея
и искам с прегръдка да ме утешиш. 

Искам аз като преди да ме прегръщаш, 
да ме милваш нежно с ръце, 
но сега безчуствено ми гръб обръщаш
и не усещаш моето сърце...

Как от мъка то се свива, 
не го усещаш ти, нали?
Защото любовта ни си отива
и не знаеш как боли. 

А аз обичам те, не го разбра, 
и още любовта към теб живее, 
въпреки че твоята към мен умря, 
сърцето ми те иска още и по теб милее. 

И тъй отчаяно за теб мечтая, 
искам пак да ме обичаш ти,
но аз ще те обичам теб до края
и винаги ще бъдеш в мойте мечти