Още се чува моето лятно щурче.
Нищо, че бавно настъпва есен.
Радва ни вечер с чудно гласче,
нека не свършва топлата песен.
Скоро ще закапят медни листа-
натежало злато от лятна умора,
понесени на вятъра от лудостта
ще танцуват с мен над стобора.
Златната есен си бере плодовете
на лятото жарко, в зноя изпечени.
Горите плахо си менят цветовете,
в шарени дрипи вече облечени. ...