pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
140 3580
22.01.2008 г., 4:52 ч.

Oще тишина... 

  Поезия » Друга
2313 1 47

  І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Заровихме под младата трева
костюма и усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че живите  невинаги  живеят.
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата.
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама ...Мама побеля
и роклята ѝ ставаше по-тъмна.
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите ѝ  нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче из джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета.

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...

 

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах - късен вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна, че го няма.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

След време някой просто срещнал мама.
Билети ѝ предложил, за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

 

ІІІ.

А мама си отиде през октомври.
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката ѝ  в ръката ми изстиваше.

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива под цветя и тихи думи.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

 

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.

 

 

 

 

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Целувам те от сърце, разплаквачко!
  • !!!*
  • Една от тях е мама.
    Блаодаря!
  • Поезия си!
    Възхита са стиховете ти!
  • !!!
  • ПОКЛОН!!!!
  • Не знам за кой ли път го препрочитам, за кой ли път сърцето ми спира да бие, за кой ли път си спомням, за кой ли път - поплаквам, за кой ли път казвам, че ти си докосната от Бог и мисията ти е огромна, хуманна, непреходна...
    Р.S. И другата /звезда/ е майка - моята.
  • Обичам да се връщам тук! И винаги съм вцепенена след това.
  • Любимка си ми Какво чудо си - не знам!
  • !!!Пинче,имаш ли идея колко си голяма?!!!Немея и не спирам сълзите си!
    Поклон!
  • Най-добрата!
    Възхищавам ти се от цялото си сърце! Наистина си Уникална!
  • Поздравления!!!
  • Тя болката не отминава, просто се научаваш да живееш с нея!Силен стих който ме докосна и ме разплака .Бъди силна !Бори се!Дерзай!
    Поздрави!
  • "припуква челюстта ми. О, не плача...
    душат безмълвно болката ръцете ми..."

    Това наистина не се коментира. Само се чете и...
    Страшен стих, Пинче. Извира от най-дълбокото...

    Не си сама
  • Този стих съм го слушала да го рецитираш на събирането във Варна. Но..пак ме задавиха думите ти! И...нямам думи!
  • Чела съм го, но пак го прочетох и поплаках ...
  • Винаги съм се възхищавала на хора,които умеят по красив начин да изразяват тъгата си...
  • Пинче, препрочетох...препрочитам...ще...
  • Възхищавам ти се и те прегръщам!Изклячително силен стих!!!
  • Каквото и да кажа, няма да е това, което чувствам, докато чета тези стихове... Останалото е нямо възхищение пред дарбата ти и пред теб самата!!!
  • благодаря на всички,
    които прочетоха...
  • Къси са ръцете ми за да прегърна душата ти, но пък все още мога да се поклоня...............
  • Поклон!!!
  • Разтърсващо...болезнено силно...Аплодисменти, Пинче!!!
  • Благодаря ти!!!!
  • Страшно! Останах без дъх!
    Възхищавам се безмълвно!
  • "Сестра ми се изгуби в махалата,
    като звънче във джоба на разсеян.
    Дойде си привечер, напълно сляпа,
    а в шепата си носеше щурчета..."

    ...това е в сърцето ми отдавна... при другите...
    Въздействаш.Късаш струни, после ги лепиш...
    Напук на сенките, изгряваш. И срещу заблудите
    изравяш истини обгърнати във стих...

    ***
  • Пинчеее...
    Пинче...
    ...
    !
    .
  • Голяма си, Поли!!!
    Аплодисменти!!!
  • Скъпа Пинче, хубаво е, че те има! За нас е удоволствие и привилегия да те четем, неземна поетесо! За коментар не ми достигат думи.
    Искрени поздрави!
  • "че живите - не винаги - живеят..." ;(

  • Този стих винаги ми въздейства!!!
  • Нещо се просълзих.Сигурно е от мъглата или че прочетох твоя стих?
    А казах ли ти,че си голяма поетеса?И защо толкоз късно те открих?
  • Приятелите... Просто непознати,
    в безсълзие за себе си проплакаха.

    Боже, какво вярно и безпогрешно усещане, написано в прав текст, безпощадно. И краят - "една от тях е мама", това....
    Душата ти е ... не знам, коя е точната дума - знае кое да прибере в нея и кое да отмине.
    Браво!
  • Магьосница на болката си ти!
    Чрез думите от себе си я чистиш.
    А тя се вкоренява в мен,тупти
    и плевелно ме реже с остри листи.
    Нямам повече думи!!!
  • Финала е умопомрачителен!
    Не само той разбира се,но определено засилва въздействието!
    !!!!!!!!!!!!!
  • Настръхнах- поклон!!!
  • Ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-ш-т - БЕЗ ДУМИ СЪМ! ПОКЛОН!!!! Няма как да се коментира...това!!!!
  • много тъга....много истински стих!!!!
    поздрави от сърце!!!!!
  • Този стих е разстърсващ!!!
    Прегръщам те!
  • Болезнен и много силен стих!
  • Болезнен стих...!
  • Браво!!!Поздравления!!!
  • "И в тишината -
    още тишина.
    От бряг до бряг.
    От канара до камък.
    Гори голяма
    празнична луна.
    И две звезди.

    Една от тях е мама."

    Поздравления за силния стих!!!




  • Твърдо съм убедена, миличка, че там горе й е добре,
    всичко е виждала и само се гордее с теб, А аз не мога
    да спра да рева....
    Целувам те с обич!!!!!
  • И днес, след поредния прочит, отново останах безмълвна!!!
    Знаеш как ми действа този стих, нали?
    Прегръщам те!
  • тези звезди...там са...
    това не се коментира...то е лично преживяване...
    ти си Голяма , Пинче, много си Голяма...!
    с обич за теб.
Предложения
: ??:??