Децата бяха вперили очи
във двамата, дошли да си избират...
(В такива мигове и Бог мълчи.
Сърцата от вълнение примират.)
Излязоха. И бяха вече трима.
Семейството намери своя син.
Детенцето родители ще има.
Светът им се усмихна по-красив.
А другите останаха с надежда,
стаена във душите им със страх.
Те всеки ден вратите ще поглеждат...
Дали ще дойде някой и за тях?
© Елица Ангелова Всички права запазени
Къде отиде Елица, защо не публикуваш тук?