Остана чиста светлина у мен
Нестихват лунните камбани
да бият сред предела на нощта,
побирам космоса във длани ...
А има ли предел безкрайността?
Вълшебни мигове препускат
сред грохотен двубой. На път.
Къде сме с жаждата от чувства?
Крилати дните ни мълчат.
И нека с времето - да мога -
сред земни вихри и в покой,
да бъда праведен пред бога ...