Довереница (Дочка Василева)
485 17588
29.03.2012 г., 19:38 ч.

Останалото - е себеспасение 

  Поезия » Философска
932 1 25

А аз избрах да бъда недоверие

и не послушах вътрешния глас.

Гласът, със който шепнеше сърцето:

"Не всяка истина прилича на лъжа"

Късметът беше пясък между дланите,

подкова, изкривена от предчувствия.

Очите гледаха, но нищо не видяха,

а думите без мисли бяха глухи...

 

Подковата отмина... Като тропот

с копитата на коня надалече.

А на гърба му да препускам можех,

но аз избрах да бъда недоверие...

Да бъда ключ във сянка на ключалка,

петно от кръв в измислената рана.

Не задържах предложеното малко

и не научих как да му се радвам...

 

В очите - шепа дъжд. И всяка капка

е скрила дължината на мълчание.

Е скрила името на малка тайна,

с която сънищата правят рани.

А после ги зашиват. Тъжна мрежа

от спомени, заровени под пепел.

Пожарите, което взеха. Взеха.

Останалото - е себеспасение.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??