този ден реших всичко да е по-различно
ей така напук на всичките си привички
станах бавно пантомимично
ококорил очи след досадния звън
ухилих се на отсрещното огледално не-аз
сложих захар в кафето полезно било
разбрах колко горчиво е всъщност
облякох най-забравените си дрехи
нахлух обувки с лъсната давност
поех сутрешната глътка въздух полека
на големи порции нежност
цигарите определено са вредни
оплезих им се също и на асансьора
запъхтях се от слизането надолу
сритах гумите на колата
усмихнах се небрежно и закрачих нататък
още на втората пряка проговори дяволът в мене
върни се бъркаш и спрях
неволно ми се наложи да проявявам воля
напипах цигарите изпухтях
красивият пролетен кестен гневно ми изкрещя
съвземи се и докато така тролеят замина
но ето ти късмет нима е възможно
до мене спря лимузина нарочно
от която нежна ръка ми помаха
а колко пъти ме бе подминавала
едва сега осъзнах
забравените дрехи
и обувките с лъсната давност
могат да направят деня ти различен
останалото е ясно
© Стефан Николов Всички права запазени