12.05.2010 г., 11:47 ч.

Останалото е ясно... 

  Поезия » Друга
757 0 6


този ден реших всичко да е по-различно
ей така напук на всичките си привички
станах бавно пантомимично
ококорил очи след досадния звън
ухилих се на отсрещното огледално не-аз
сложих захар в кафето полезно било
разбрах колко горчиво е всъщност
облякох най-забравените си дрехи
нахлух обувки с лъсната давност
поех сутрешната глътка въздух полека
на големи порции нежност
цигарите определено са вредни
оплезих им се също и на асансьора
запъхтях се от слизането надолу
сритах гумите на колата
усмихнах се небрежно и закрачих нататък
още на втората пряка проговори дяволът в мене
върни се бъркаш и спрях
неволно ми се наложи да проявявам воля
напипах цигарите изпухтях
красивият пролетен кестен гневно ми изкрещя
съвземи се и докато така тролеят замина
но ето ти късмет нима е възможно
до мене спря лимузина нарочно
от която нежна ръка ми помаха
а колко пъти ме бе подминавала
едва сега осъзнах
забравените дрехи
и обувките с лъсната давност
могат да направят деня ти различен
останалото е ясно

© Стефан Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави и от мен...!
  • ... през треви и влакови линии... на кръпки, брадат и унил... го чакам... бос да премине... в сърцето си Слънцето скрил...

    Стеф... забравил си огледалната прическа... че нежностите се драскат... комерсиа(Ясност)лност...

    Голям Усмих...
  • хм...интересно!
  • Това чудо, ако го пипнеш, да знаеш какъв монолог ще излезе, за сцена де Иначе, скоро не бях наминавала, та реших да те проверя
  • !!!
  • изваждам и аз моите от забутания ъгъл!
    много ми харесва!
Предложения
: ??:??