Вдъхновено, може би, от многото такива стихотворения.
Ти си много високо. Притежаваш небето,
а ми даваш живот, като земна отсрочка.
И защо ли се мъча да ти видя лицето?
Аз съм малка пред теб. И приличам на точка.
Изморих се душа да оставям по пътя си
и на гръб страхове и земя да си нося.
А пък ти, като мен добротата ти скътал си.
Да ти дам ли очи, да ме видиш най-после?
Знам, че можеш да бъдеш баща на детето си.
Аз не съм изоставена тук по случайност.
И духът ми е твой. Ненавиждам сърцето си, ...