16.07.2020 г., 16:13 ч.
Остатъците от лепило
При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново.
Любовта ги отмива.
Копнея да съм така чиста пред някого, както пред огледалото.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Точно лепването на етикети е любимо занимание на безброй народ!
-
Ах, тези етикети...
Първо трябва самите ние да се разделим с тях, да не ги приемем, но не да им са дразним, а да ни бъдат безразлични. Иначе самите ние им даваме живот. -
Човекът в огледалото. Е без остатъци. А любовта къде е-в човека или в огледалото... замислих се.
-
Благодаря ви Стойчо, Дани! Радвам се, че оставихте по някоя добра дума.
-
Връщам се няколко пъти тук. Етикетите, остатъците от лепило...Трудно е за коментиране. Но привлича този текст.
-
Хубаво е !
Поздравления, Надежда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Относно етикетите - лично не те самите ме дразнят, а хората в своята самонадеяност да класифицират нещо, което вероятно не разбират или не познават. Етикетът говори повече за този, който го дава. Ще ми се да срещам повече хора, които не го правят.