"Оставен град"

Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!

Украсата на къщите събрана в завистта.

Стени от камък, а отпред вратата...

не влизай - там те чака подлостта!

Ти искаш да преминеш тихо,

зловеща сянка си за хиляди очи.

В шумът на крачките заслушал се е някой -

в лицето ти се взира и мълчи.

През ден по улиците стари ходиш,

като осъден си без никаква вина,

за милост няма да се молиш -

оковите на друг са сложени сега!

Усмивка кратка и забързан ход,

с душа отдадена на любовта.

очите взират се, но никога назад,

поемат жадно слънчевата светлина.

Оставил ли си част от себе си в града?

Подал ли си ръката си на гневните очи?

Издигнал ли си от прахта поне една душа?

Разбра ли някой твоите мечти?

Оставена е част от всеки там - в града!

Очите слепи за подадена ръка!

Душа от прах - издига се като стена!

Зазидана завинаги една мечта!

В този град ти няма пак да минеш,

в прахта сърцето ти ще спре...

Зад стени високи няма да се криеш -

душа в решетки просто ще умре...

Забравил ли си улиците стари вече?

Намерил щастието толкова далече!

Градът те чака и високите стени -

те искат да ти кажат само: 

                      "Остани"!