12.12.2010 г., 16:41 ч.

Остави ми само розите 

  Поезия » Друга
987 0 3

За теб няма да е загуба, ако умра,

нито пък за мен, дори напротив

- ще да е спасение.

Но зная... ще оставиш рози на гроба ми,

винаги черни и винаги десет,

макар и за последен път

на моето по(ре/сле)дно бдение.

Сега не виждаш сълзите ми,

 

не се хаби...

после ще изсъхнат.

Не виждаш и кръвта по ръкавите ми,

тя вече засъхна - толкова твоя, девствена

и някак толкова мръсна.

Тази вечер не се притеснявай,

отпусни се, аз държа вече бръснача в ръце.

Исках само да ти кажа,

че (по)някога... Татко...

имах нужда от теб.

 

 

 

© Стеси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много тъжно ...
  • Тъжно,но все пак добре написано .. 6 от мен
  • Сега не виждаш сълзите ми,
    не се хаби...
    после ще изсъхнат.

    Чудесна мисъл, обрисуваща кръговрата на нещастието. Харесва ми как е написано.
Предложения
: ??:??