Остави вратата отворена

24.09.2019 г., 21:37 ч.

Поезия » Любовна

606 3 6

Остави вратата отворена!
Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни.
В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
Моите очи ще ти прошепнат
нотите на циганското лято.
Две искрици мъжкият ти огън
за спасение ще ми изпрати.
Само най-смутеният ти сън
малката вселена ще признае.
За да сме спасени от смъртта,
силата ще си остане тайна.
Чува две пресипнали слова
сянката ми жива и последна...
Трусовете имат имена.
По-добре за името не питай!
Пръстите ти могат да познаят
колко са послушни страховете ми.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

RainaVakova

2019-09-25T21:02:36+03:00

Благодаря ви, приятели, че отделихте време за този текст! Хубава вечер ви желая!
DPP (SMooth)

2019-09-25T09:11:49+03:00

Красиво!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-09-25T09:05:27+03:00

Хубаво е!
ИнаКалина

2019-09-25T07:03:37+03:00

В дланите ти кестенче
ще пусне, гладко като
поглед в светлината.
contessa (Светла Асенова)

2019-09-24T22:20:10+03:00

Изящно начало и едно завладяващо продължение...
Роби (Роберт)

2019-09-24T21:56:09+03:00

"...Сянката на тихата ми обич
бавно ще прекрачи прага,
ще помилва нежната въздишка
дето търси топлите ми устни..."
Красиво, докосващо и ефирно!...В типичния твой стил, Райне!...Да четеш, четеш и да нямаш насищане на картините, които с лекота рисуваш!...Поздрави!...