23.09.2019 г., 17:19 ч.  

Оставям котаракът 

  Поезия » Друга
1192 5 10
Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и
не можеш да ги стоплиш. Миг дори!
Не е студено! Всичко е наред и
виж цял живот в камината гори.
Когато в миг мъглата се разпръсне,
тъгата смугла в мрак ще се стопи
и вещицата в мене ще възкръсне.
Оставям котаракът. Нека спи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??