11.01.2008 г., 10:47 ч.

Острите токчета 

  Поезия » Друга
800 0 4
 

             Острите токчета

 

Острите токчета пронизват сърцата на паветата

и тихо стенейки изпукват, но не от болка, от

копнеж по красотата, дето ги настъпи.

 

Острите токчета бяха напрегнати, не е лесно

да носят подобна отговорност.

Трябва да я запазят до срещата, но всъщност

завинаги.

 

Дърветата, уж невинно, милват главата и с клони.

А други пък смело намигат с листо.

Но острите токчета бързат, не ги интересуват

подобни неща.

 

Слънцето близва косата и за да искри.

А вятърът, немирния вятър  не смее

да кихне дори.

 

Готово,

устните намерени,

очите изпълнени,

острите токчета могат да си починат

на пода.

 

 

© Мария Чонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??