Острови в душата - 10
Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея
на страницата съща си стоеше.
С далечен поглед Роси се зарея
в небето, а сърцето ѝ броеше
минутите и мислеше за двама –
какво сега Момчил и Поли правят.
Усетила бе чувства, но измама
ли те са? Много скоро ще забравят
един за друг. Защо избра съдбата
пътеките им трудни днес да срещне?
Тук телефонът звънна и ръката
го сграбчи пак с надеждата гореща.
- Очакваме те в нас след пет минути.
Ще хапнем тук, приготвил съм ви скара.
Дори без ресторантски атрибути,
аз вярвам, че добре ще си изкараме!
Гласът му прозвуча примамно сладък
и тя отвърна: – Няма да откажа!
Опита се да въведе порядък
и мислите спокойно да разкаже.
Облече рокля тъничка с презрамки,
косата сбра като фонтан небрежен.
И доброволно в огледална рамка
видя се. Скри тревогата наежена,
а щом след миг вратата си отвори,
видя Момчил, че чакаше пред нея.
Подаде ѝ ръка, без да говори.
А Роси чу душата си, че пее.
. . .
Полина бе нагънала салфетки
във формата на джобче като мама.
Постави двете малки табуретки,
а пък косата върза като дама.
Изтича, щом се спряха пред вратата
и радостно Росица тя прегърна.
А къщата им залезът в позлата
рисуваше – начало ново зърнал.
- Разказах ти за чудната беседка.
Това е. Поли много я хареса.
Терасата е слънчева и с гледка
към залива със яхтите. Пренесох
на тази малка масичка нещата
на всички да ни бъде по-удобно.
- Омайваща е тука красотата,
Момчиле! Даже и с небе оловно!
- Ти имаш ли детенце, како Росе! -
изстреля изненадващо Полина.
- Но дъще, не започвай ти с въпроси,
предлагам тази тема да подминем!
- Аз никога от отговор не бягам,
дори и той да е ужасно труден.
Сас тази снимка всяка вечер лягам,
а сутрин пак сина ми ме събужда...
Извади Роси малка цветна снимка
на своя син – дете на пет години.
- Научих, че за всеки има примка
животът... Тя и него не подмина...
- Не е ли по-добре да хапнем първо? -
тъгата ѝ опита да прекъсне
Момчил и съжали, че Поли хвърли
с въпроса камък, който сълзи пръска.
- Да кажа само – болест нелечима
отне сина ми... преживях развода...
Години десет оттогава има,
но спрях да вярвам аз в гръмоотводи.
. . .
- Не хапнахте и Рики ще довършва
остатъка от вашата вечеря.
С тъга не бива срещата да свърши.
Навън за вас аз радост ще намеря.
Следва:
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
✌😘
-
Не трябваше ли? Има много криволици в действието, не знаеш какво се случва в крайна сметка. Чети с интерес, не вярвам да съм го попарила с тази подсказка!🥰
-
Ай, що ми каза? 🙄😁😘
-
Ще минат през трудности, но финалът ще те зарадва, спокойна бъди, Боби!🥰👍💋
-
Стана ми мъчно за Роси! Дано Момчил да ѝ върне усмивката! 👏
Мари, чета си... 😘 -
Тук ли си! Не спирай, а аз също обещавам, че ще продължа да пиша! Все още успявам с ежедневното темпо, Ники!🌈
-
Мери!!!💝💝💝
-
Като малка аз – гражданчето – се спусках да водя хорото в родното село на мама. Ето, че го правя и сега. Дано не объркам стъпките, Наде, че ще се изложа пред толкова хора, които ме следват!👍💖
-
Повдигаш завесата малко по малко. Води - следвам те.
-
Всеки има свои острови в душата - това са неговите тайни и съкровени изживявания, до които често никой не достига. Но аз се опитвам да ви заведа в тези скрити душевни местенца с помощта на героите си, за да свикнем да правим островни "разходки" в собствените си души. От това себевглеждане човек става по-добър, по-мъдър и по-щедър. Животът никога не върви в права линия като по магистрала, но не трябва да се лашим нито от завоите по него, нито от високите му скорости. Нужно е само да го обичаме такъв, какъвто е!
Щастлива съм да ви видя и ви благодаря за милите коментари Мини и Скити!🌹💕 -
Тези "Острови в душата", ми пълнят душата с наслада... Създаваш чудни картини, Мари и ги виждам, все едно съм там! Постепенно ни въвеждаш в живота на героите и да си призная - преживявам всичко заедно с тях...
Благодаря ти, за това удоволствие, което ни поднасяш!!! Прегръщам те!💖 -
И този път прочетох с удоволствие. Картините следват една след друга и желанието все повече се засилва за следващата. Поздравявам те, за темата, която си зачекнала в този роман. Успяваш да задържиш вниманието на читателите, Мария! Пиши!
-
Нинка💖! Толкова много ми казваш с това сърчице! Благодаря ти!
-
Мари❤️!
-
Ох, изчервих се... Загадките...
-
Загатките се развиват, отварят се постепенно суснатите завеси, но това става с различна бързина при отделните герои. Стремя се по този начин да ангажирам още повече вниманието на читателите и, съдейки по коментара ти, Тони, мисля, че успявам.
Благодарна съм ти за прекрасните отзиви и дълбокото ти вникване в развоя на историята! Прегръщам те, мила!💖😘🌹 -
Когато прочета поредната част, винаги седя безмълвна и разтърсена от емоции. Препрочитам, да не съм изпуснала някоя подробност. Ти загатна, Мария, че и Роси има драматична история. Души, преживели такива травми, обезверени от живота, разбират колко ценна е любовта и близостта, и са готови да дадат всичко от себе си, за да я изпитат отново.
Благодаря за удоволствието, следя с нестихващ интерес. -
Здравейте, момичета!🥰 Вашият нестихващ интерес към това, което ви поднасям като продължение на историята в романа, може само да ме радва! Желая ви прекрасен юлски ден, Лина и Петя! Сърдечно ви благодаря!🌹
-
С Лина. Животът поставя на пътя ни различни препятствия. Следим.
-
Всеки носи със себе си своето минало. Харесва ми как развиваш, Мария, линията на сюжета. Поздравявам те, за идеята и изпълнението. Следя с удоволствие.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
