3.09.2015 г., 1:51 ч.

Осъзната тишина 

  Поезия » Философска
524 0 7

Бавно затвори очи.
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те
водопадно наредени,
леят песни без лъжи.
В тях повярай най-смирено.
Истинно шептят без глас-
за делата, за мечтите,
за пропуснатия шанс
излетял към висините.
После... смело си прости.
Приеми, не сме безгрешни,
сенките са в нас, уви,
част от същността нелесна.
Страховете, любовта, 
тъмнината, светлината,
комбинират без вина,
пътят ни към свободата.
Тишината на духа
полет е, но не за всеки,
сливане е тя с мига,
осъзнатост за пътеки.


© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Еха много оригинално.Много искрено!Поздрави мила!До нови Таничка!
  • Валери, не се насилвай, моля те!
    Казвай каквото ти е на душа!
  • Поздрави!
  • Много ми харесва творбата ти,Таня - особено последното четиристишие!
    Поздрав и хубав ден!
  • Много благозвучие, ритъм и настроение струи от твоите редове, Таня!
    Посланието грабва и зарежда.
    Поздравявам те!
  • Благодаря!
    Понякога се налага да замълчим, да се потопим в тишината и да чуем.
  • Да надникнеш вътре в себе си,това си е изкуство,да се вслушаш в тишината и да направиш разбор на живота си!Харесах и ти пожелавам пътеки без тръни,за да не скъсат мечтите ти!
Предложения
: ??:??