От другата страна на младостта
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова
живее споменът още назабравим,
напомняйки за радост почти готова,
с тъжен край вече непоправим.
От другата страна на огледалото
единствено виждам моето аз,
пак миналото пречи на началото –
защо продължавам напред тогаз?
© Никица Христов Всички права запазени