13.12.2013 г., 20:27 ч.  

От кал ли? 

  Поезия » Философска
841 0 2

От кал ли?

 

 

Понякога се чудя - правена от кал?

И винаги ми става смешно.

Дали във пясъчника Бог си е играл,

та на шега ме е направил грешна?

 

Да бях от камък може би, а не от кал,

да ме завличат  бурите житейски...

Понякога поглеждам ни със жал -

и мен, и разни други кални грешки.

 

Или илюзиите ни за светло бъдеще -

на хора, молещи се в някой храм

да им се сбъднат розовите сънища.

Понякога оставам просто няма.

 

А той - животът, си е чиста казън

и често смисълът му никакъв го няма.

И днес  на топка в мойта пазва

са сто кървящи истини и доза срам.

 

Срамът на просяка, протегнал длан

за зрънце щастие или надежда

от някакъв невидим непознат. А знам,

че непознатите най-често те подвеждат.

© Милена Джинкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво, много ми хареса ! А и темата е истинска!Благодаря ти прекрасно момиче!
  • Дори и да сме направени от кал, не би било хубаво животът ни да преминава по този начин! Поздрав за стойностния стих!
Предложения
: ??:??