2.04.2020 г., 10:11 ч.

...от кал плътта, но с ангели в душата... 

  Поезия » Философска
482 5 12
И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви,
не го разкъсват стоманени птици.
Пастир невидим по света върви
с молитва сбира своите овчици.
Земята кити булчински снага,
и слънчев лък над нея се извива.
И тихо е, сред болка и тъга,
нелюдското в човека си отива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??