И станало е тихо, като в храм,
неверни Тома първи си отиде.
По пътя, към неверието, сам,
нарамил злоба, присмех и обида.
Небето заздравяло - не кърви,
не го разкъсват стоманени птици.
Пастир невидим по света върви
с молитва сбира своите овчици.
Земята кити булчински снага,
и слънчев лък над нея се извива.
И тихо е, сред болка и тъга,
нелюдското в човека си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация