dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
7.07.2011 г., 9:58 ч.

(От)Ляво на борд(а) 

  Поезия » Философска
1130 0 9

 

 

Минал бил големият кораб

(аз билет и до днеска нямам)

и догоре бил пълен с хора.

Да бе Ад – да запуша ямата

 

я с душа, я със кост от нея.

Да бе Ад, а то тълпа хора!

И какво, че сме сами с кея?

Тъй и тъй съм там – ще говорим

 

за достойнство и колко тегне

и защо, щом  като го има,

го стопяваме до просто его,

вместо пълно да ни е. Виме,

 

от което растеме. Лоши,

отървали съвсем Титаник.

За тълпа съм твърде рошава.

Не се връщайте. Ще остана.

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • думи-праг пред портата на вените - това намирам напоследък в стишните ти редове, Дарине. спъват - комуто не е мястото оттатък него.
  • ... и спасителна лодка за тълпата и хаоса!
    Дарче*
  • За какво ти е, да си замазана с гел, такава рошава и с малка лодчица, стигаш там където трябва! Аз не обичам тълпата...
    Остани си себе си!
  • "Ало,оркестър "Титаник", достатъчно. Събудете се, потъването се отлага!" Даре, Даре...така и така няма да потъваме, ще има време да си говорим- от теб има какво да се научи!!
  • Хех)))
  • Рошава си, Дар! И слава богу!
  • Достойнство? Даа, май публиката на Откровения се нуждае от ежедневни беседи на темата....
  • за достойнство и колко тегне
    и защо, щом като го има,
    го стопяваме до просто его
    -----------
    Даре...само заради тези редове си струват бурните ми адмирации! - изрече го възможно най-точно...
  • ... то и аз нямам билет...
    Да поговорим, Дар!
Предложения
: ??:??