Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля.
Не подвивам коляно за прошка.
Падам, ставам и все напред,
към добро, но ме стига лошото...
И през облаци мъдрост ще ми речеш,
с твойте строго навъсени вежди,
че смирен, преди да умре,
го спохожда човек надеждата... ...