Разля се кръвта по вените ми,
студена и червена, като вино.
Но не се напивах от адреналина,
а замръзваше тялото човешко.
Всяка клетка в мен простена,
а сърцето сякаш не издържа.
Спука се като балон и после
от някъде се спусна случайността.
Останах жива като по чудо.
Машинка за живот ми сложи някой.
Без чувства и без рани...
само работеше тя, за да ме има още.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени