veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
28.11.2008 г., 23:12 ч.

От пустото ежедневие 

  Поезия » Друга
601 0 2
Събуждаш се, закусваш и обличаш

най-хубавите, черни свои одежди

и кафето с мляко го обичаш,

всичко знам, недей повдига вежди!



Колата палиш, тръгваш с нежелание

в поредния, тъй сив работен ден.

В очите ти прочитам аз страдание,

май ти липсва нещо в твоя ден.



Пристигаш, мръщиш се, отново скука,

а шефът яростен по теб крещи

и казваш, че отказваш се, до тука!

Готов си да напуснеш, но дали?



И на този ден видя му края,

запътваш се към вкъщи облекчен,

главата те боли ужасно, зная,

в леглото лягаш, гушкайки се в мен.



А аз съм будна, нещо сън не ме лови.

Целувам те, глава в гърдите свеждаш,

а вътре в мене нещо тъй боли,

забравила съм даже как изглеждаш.

© Вероника Камбурова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??