С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем.
Пари не стигат. Болест, злоба, мъст.
За миг дори, но да разпънем
и другия на своя, собствен кръст.
А просто нещо е живота.
И грешката е в теста този път.
Поели мравки към Голгота...
От смях на Бога раните кървят...
© Надежда Ангелова Всички права запазени