Ще чакам в съня ми да дойдеш
по пътя, осветен от звезди,
и песен тиха в нощта да запееш,
голямата мъка от мен да разсееш.
Тъжно е, когато в нощта съм самичък
и няма кой да стопли моето сърце,
но винаги човек в сърцето си носи
топлина към когото обича.
Ще чакам по звездния път да се върнеш,
живота суров с любовта си да победим,
и пак ще сме двамата щастливи,
забравили раздялата през изминалите години.
© Анка Александрова Всички права запазени