От толкова сълзи очите ме болят,

сърцето кърпи своите рани от живота.

Болките в душите ден след ден неспирно се роят,

на кой ли нося питам се хомота?

Остана мъничко любов сега в гърдите,

цялата ще дам на който заслужава.

Омръзна ми да слушам злобата, мълвите,

всичко мръсно което сега ни заглушава.

От толкова ли малко всички се нуждаем?

От всичко мръсно в душите кой ще ни спаси?

Живота с чувства е красив,

любов по капчица ни подари.

В.Й. 27.09.2016г.