Прашно е, неподредено,
някаква сбирщина страшна.
Вирус върлува из мене,
всяка надеждица плаши.
Лейка пробита с чучурче
трудно мечтите полива.
Пищни, зелени и тучни,
само в съня ми са живи.
Ъгъл, превърнал се в пристан,
връзва дъха на живота -
котва, заместила смисъл,
с тежест на път до Голгота. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация