diesto (Данаил Антонов)
1039 617
7.07.2020 г., 11:29 ч.

Отблизо. 

  Поезия » Любовна
860 2 2

Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми 
във рани безлюбовни до забрава 
на голи обещания от думи... 
И моето сърце не е смирено. 
Умирало е знаеш ли? От мъка. 
Тупти за пулс със някой споделен, 
а вечно го обричат на разлъка... 
Но нищо! Ти пристигай призори. 
Луната си отиде. Ето, влизай! 
Живея цял живот сред тишини. 
Сега ми се мълчи на дъх. Отблизо. 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 


 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??