7.07.2020 г., 11:29 ч.
Отблизо.
Така съм се научил - да смълчавам.
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено.
Умирало е знаеш ли? От мъка.
Тупти за пулс със някой споделен,
а вечно го обричат на разлъка...
Но нищо! Ти пристигай призори.
Луната си отиде. Ето, влизай!
Живея цял живот сред тишини.
Сега ми се мълчи на дъх. Отблизо. ...
Че иначе болят, като куршуми
във рани безлюбовни до забрава
на голи обещания от думи...
И моето сърце не е смирено.
Умирало е знаеш ли? От мъка.
Тупти за пулс със някой споделен,
а вечно го обричат на разлъка...
Но нищо! Ти пристигай призори.
Луната си отиде. Ето, влизай!
Живея цял живот сред тишини.
Сега ми се мълчи на дъх. Отблизо. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Антонов Всички права запазени
Предложения
-
-
Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
-
Ти си толкова малка и крехка. И светът ти е само добро. А аз вплитам съвети в жилетка да те пазят от...
-
Избрах си я. Онази невъзможност, която ме държи на разстояние, далеч от грях и сънища тревожни, с пр...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
