26.12.2011 г., 1:24 ч.

Отдалечаване 

  Поезия » Друга
1695 0 18

 

Лозата пълзи по своите пътища.

Пълзя и аз през годините -

все по-ниско и по-бавно.

Ръцете ми изопнати

и мислите изопнати,

са като тези вечни, съхнещи стъбла,

от плодородие огънати -

едно презряло и горчиво плодородие,

изкълвано от клюновете на есента.

 

Нагазвам в сълзите на верните приятели -

умората и тях е отдалечила.

Изпреварват ме даже и цветята -

красиво и ароматно си отиват.

 

 

© Анжамбман Анапестов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??