11.02.2020 г., 16:35 ч.

Отдавна ми е време 

  Поезия » Друга
563 0 1

В доспехите на смъртни сме облечени...

И колко студ в човешките души?

Като осъдени от стъпки земни -

прохладата мига чертае,

гравира време

за спокойни

старини.

 

На годините от опадали листа разчитам!

На плетките, окъпани в дланта ми.

Вървя, като в спомените за дете

опазило поне и крилете си.

Отдавна ми е време -

да разплитам!

 

11.02.2020

Шумен

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??