Изгубена из някъде разхвърлените листи

на вече изразения копнеж ...

Опитваща се, някак безуспешно, да изчисти

на сърцето си заветния трептеж...

Съграждаща около себе си около себе си стенички търпение и кротка тишина 

Но само с поглед той събаряше ги всички, превръщаше ги нищо повече от прах и суета ...

И в ступор бе, щом себе си намери в безсилие, тя- силната жена 

Полагаше за сетен път усилие 

да изгради поредната стена 

Опитваше се всякак да запази 

копнежа безметежен още чист, 

И лекичко пристъпваше върху почти пропукан стъклен лист...