Отиде си самотното мълчание.
Понякога за малко ще се връща.
Разбира се, че не без основание.
(На мене все за нещо ми е мъчно.)
Дали, че ще ми липсваш със присъствие,
и няма да ми стигаш от наслада,
или, защото ще е някак твърде късно,
да бъдем дълго влюбени и млади...
И винаги ще питам, (несъзнанателно)
с какво ли съм заслужил толкоз щастие?
Мен все да ме боли е обезателно,
и никъде да нямам здраво място. ...