Отиде си. Не ни пожáли.

За спомен болка ни остави.

Горят очите. Вместо свéщи.

Над гроба- с капчици горещи.

Отиде си. Не каза сбогом.

Душите ни подпали с огън.

Замръкват дните във вулкани,

осъмват нóщите с камбани.

Горчив е хлябът. Житото кървú.

Усмивката ти – кой ще съживи?!

Задавят буците от твойта песен –

последен дар пред пътя вечен.

Оттатък си. Но обичта ни слива.

И във сърцата ни си жива.

За теб се молим! Най-добрата!

Майчице наша, свидна, свята!