Отива си лятото
Отива си лятото. Слиза с прохлада нощта –
самотница стара, дошла да подири утеха.
Нептун ù е сребърен лунен килим завещал
и в куха черупка – от младост сподавено ехо.
Потайният Рак топлина е от слънцето взел,
суетният Лъв авантюра е имал на плажа
и пак целомъдрена Дева кръстосва нозе,
с една премълчана любов да се самонакаже.
А лятото шепне: „Те, както и лани, уви,
промяна в подхода отложиха за догодина.
Денят, уморен да ги грее и гали, се сви, ...