Отивам да потичам в студа
Поклаща в мъглата листата си клен,
брр... какъв е студен.
Спохожда ме бавно усмихната вярата
във - познайте - във мен!
И ужасът, учтив,
поглежда ме. Студеното ме хваща в плен.
Треперя цяла от възможности
неслучени до този ден.
Горят във мен.
© Йоана Всички права запазени