29.01.2011 г., 14:29 ч.

* * * (откакто) 

  Поезия » Друга
925 0 15

Опустях като спирка крайпътна по мръкнало,
оголях безпощадно и тъжно като дрипав ноември,
като стар опразнен хамбар тричаво ехо преглъщам
и се уча да дишам отново през мъгла от безвремие.
Ожаднях като бяла, самотна пустиня,
почернях и замлъкнах като недарени пендари,
като бесен вятър се лутам безименна
и не зная коя съм, откакто за тебе забравих.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??